Айде сега, ако някой каже, че изкуство и спорт не може да се съчетаят... Може, и още как. Е, май природата имаше нещо против и изля десет кофи на квадратен метър вода, но това е друга работа.
Та става дума за една изложба, която наскоро посетих. Касаеше се за дипломни и семестриални работи на студенти по дизайн. Самата изложба, по-точно фото-изложба, беше на един открит басейн в едно градче в югозападна Германия. Странно място за такова мероприятие, нали? Но всъщност пасваше перфектно, тъй като темата на всички работи обхващаше водния спорт, водата, пътуването по море, реки, и т.н.
Реших аз да посетя тая изложба. Рекох си да отида час преди това, тъкмо да се възползвам от 50-метровия басейн на "изложбената зала" и от факта, че времето беше "ахб-да-валне", т.е. че нямаше много хора. Докато студентите опъваха декор и ленти за предстоящото събитие, аз се бухнах в хладната водица и си направих един чудесен тренинг. Дори го удължих леко, все пак изложбата е буквално на пет крачки.
Десет минути преди края на тренировката ми започнаха да прииждат госпожи и господа, облечени официално, явно щурмували най-близкия Marks & Spencer преди това. Започнаха да ме гледат озадачено. Някои дори любопитно, мислейки че аз съм част от изложбата и правя в момента някакъв перформанс. Сигурно очакваха да изляза от водата, да издекламирам две строфи от Шилер, да изпея австрийския химн и след това да се изсекна и изхрача и да легна гол по корем на студения плочник, представяйки упадъка на западното общество. Тогава някои щяха да пляскат, други да мълчат и, клатейки глава, да викат  "Невероятно! Гениално! Нямам думи!"...
Е, слава Богу, не стана така. Размина ми се. Ето защо си взех парцалките и се промъкнах към душовете за зиг-заг между масите от журналисти, изкуствоведи и професори по дизайн.
След горещия душ (който бе по скоро като душевно прераждане), успях някак си да се интегрирам в обществото навън. Трудно обаче става това със спортен сак, мокра коса и шведски очила на китката... Но вече всички се бяха съсредоточили над изложените работи. Които всъщност не бяха хич лоши. Имаше доста оригинални и забавни фото-проекти и интересни инсталации. С две думи: приятно нещо. Спорт и изкуство. Ми можело значи...

Ето снимки:
Входната част на комплекса.


Ето този тук наистина прави перформанс...


Момичетата от местния клуб по синхронно плуване се потрудиха доста, въпреки, че не винаги имаше синхрон или пък плуване (басейнчето е с 1 м дълбочина, това е все едно да карате маратонец да тича с лачени обуща с токчета)



"Скачането забранено" - едва ли присъстващите биха се юрнали да спортуват....



Доста студентчета бяха едва ли не олицетворение на абсурда: Седяха на стартовите блокчета, пушеха и пиеха алкохол...

Има ли повече инфо някъде из нета? :-)