Уикенда бях при наш"те, но тъй като те, наш"те имаха доста ангажименти, а приятелката ми беше далеч, пък и най-добрия ми приятел и той "ангажиментиран", реших да си спретна една хубавка кино-вечер, но не пред телевизора, а както си му е работата: пред големия екран!
По принцип не съм от хората, които ходят самички на кино, досега съм го правил може би 3-4 пъти в живота си. Е, единият път беше по-скоро extreme movie going: да гледаш "Титаник" посред полярна българска зима в едно неотоплено врачанско кино е страшна работа: не знаеш пбрата пред тебе от филма ли е или от теб самия...

Апропо, полярен: Да не се отплесвам. Та след 20-минутно лутане с колата, намерих паркинг място точно пред входа на киното, дори безплатно. Програмата беше малко гола вода, "Беулф" го бях гледал вече, тогава се натрясохме заедно с един училищен клас, някъде към 12-годишни хлапета, които си умряха от кикотене, щом Анжелина Жоли се появи дибидюс гола пред нашия герой. Пък иди им обяснявай, че героинята всъщност не е истинска, че е 3Д скеннинг, свързан и раздвижен чрез моушън кепчъринг... Но това е друга история.
Back to the story. Реших да гледам "30 days of night". Бях гледал трейлъра преди няколко дни, хареса ми. Изглеждаше някакво неангажиращо филмче на ужасите за скромните 7 евро и педесе! Както и да е, ако ще се охарчваме, поне реших да си взема nachos със салса сос и една кула (за колб в момента наистина нямах пари! ;-) ) И хоп, та направо в салон 6.
За пореден път гледах рекламата на Hitman, за пореден път видях Александър Невски, за пореден път зърнах блока на Вальо от бившия ми клас, дето живееха преди, за пореден път се зачудих, защо не са ретуширали емблемата на БДЖ от локомотива... Карай!
Та филма най-сетне започна. Пейзажите от Бароу, Аляска, където се развива действието, са наистина зашеметяващи! Тъмни, сиви, студени. Ами Аляска! Не случайно Бъроу е и най-северната населена точка на Щатите. Нещо като Кий Уест, ама наопаки :-)
Накратко за филма: В гореспоменатото градче си живуркат няколко стотин души. След броени дни настъпва полярната нощ. Знаете от часовете по география: тогава слънцето остава под хоризонта и не изгрява. И така в продължение на 60 дни. Във филма са 30, явно са бързали със снимките ;-). По това време голяма част от населението се изнася на юг, напр. Сиатъл. Малка част остава, за да се грижи за къщите си и града. Остава и шерифът, т.е. Джош Хартнет и неговата бивша приятелка/жена, която е пожарникарка. Това, което хората обаче не знаят, е че край града дебнат вампири и чакат да дойде полярната нощ, за да могат да купонясват и пируват цели 30 дни. Хайде, краят няма да разказвам, за да не разтревожа някой! :-)
Имаше две мацета до мене, явно върли фенки на Джоши Бой и бяха решили, че филма е някаква любовна драма... Явно са се пообъркали от "40 days and 40 nights", пак с Джош Хартнет. Само дето това вече си е любовно тийн муви! Та си попищяха на воля, когато настъпи кървавата баня. А тя е към час и нещо! ;-)

Ако си падате по леки хорор истории в петък вечер, след последния уморителен работен ден, и искате да релаксирате с нещо, където не трябва да се напрягате да мислите, ви препоръчвам филма!