Уикендът се очертаваше да бъде релаксиращ. Досега от началото на годината бачках и уикендите, та сега си заслужавах почивка, да му се не види!
Наспах се като хората. Тоест почти: Пощальонът ме събуди към десет и нещо, предаде ми дълго-очакваната книга, дето си я бях поръчал в четвъртък вечерта онлайн от bьcher.de. По принцип не обичам да правя реклама, но при тях поръчвам за пръв път, и евала на хората: Доставката е безплатна, бърза, пък и плащането става чрез фактура. Пък и не спамят. Засега.
От къщи та хоп! на тренировка. Уцелих се към края с един дядка-симпатяга. На към 70 години. Бивш (и настоящ) ватерполист. Поджиткахме с него, и имах чувството, че тоя човек се занимава с водна топка от... 70 години. Май утре ще съм с мускулна треска на дясното рамо... Няма значение, нали съм инат, направих след това 10х 50 м спринт. Мисля, че рамото ми изпадна някъде към 341-вия метър...
Бях на пазар в Кауфланд и за пореден път се убедих, че вече нямаха моите любими brownies на Kaysens. Вече претараших четири Кауфланда наблизо, никъде ги няма вече. А бяха божествени! Направо се топяха в устата ми, чудни! С мляко бяха мивкокъртещи! Производство в Грейт Бритън, Лийдс. Кауфланд има и хамерикански такива, но са само девет в опаковката, а не 12 както при ония с десния волан, пък и самата опаковка е отвратителна: все едно че са опаковали резервни части за Москвич! Много отблъскващо!  Преди време на един колега така му бяха оттеглили някакви любими сладки от ресторант за бързо хранене. Май се оказало, че нещо били вредни за здравето. А дано не е така с "моите" brownies! Намерих обаче един 0800 телефон - телефон на потребителя на Кауфланд. По принцип не звъня по горещи линии, не само, че те опарват яко с импулсите си (хехе, нали зат"ва са горещи!), пък и не ми се занимава. Там май все звънят някакви лелки, дето се интересуват дали pH стойността на шампоана, дето са си го купили, е 5,4 или 5,5. Но номерът беше безплатен, та викам, я да попитам какво е станало с моите сладкиши. Вдигна ми една доста нелюбезно звучаща госпожа. Мънкя, мънкя... Оказва се, че вече не се внасят и затова ги няма в сортимента... Жалко. Много жалко!
Добре, че вчера след това един колега ми се обади, та се метнахме да гледаме "Съкровището: Книгата на тайните" (National Treasure: Book of Secrets). Та луп! осем евро за билет плюс пет евро за паркинг. В центъра всичко е блокирано от коли и почти всички подземни паркинги бяха пълни. Страхотия! А не ми се лашкаше с метрото, в края на крайщата пак щях да олекна с четири евро и нещо. А тук поне съм баш на входа на киното...
Обаче филмът си заслужаваше. Идеален за уикенд: неангажиращ, без умопомрачаващи диалози, малко slapstick, екстра...
Прибирайки се в къщи, пред нас беше спрял автобус, пълен с мажоретки (буквално! Няма майтап!) Бяха изпонаизлязали, и пафкаха на воля край буса. Други бяха влязли в близката пицария да си вземат нещо за хапване. Дали да ги питам къде мога да си купя browines на Kaysens?

;-)