Постинг
15.07.2007 16:28 -
За тежките мисли... и елиминацията им.
Автор: moriseiki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3268 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 15.07.2007 16:37
Прочетен: 3268 Коментари: 9 Гласове:
0
Последна промяна: 15.07.2007 16:37
Бих казал, че съм сравнително чувствителен човек. Като възникнат някакви проблеми, дори и те да са маловажни, не мога да ги зае*ба, да махна с ръка и да кажа "Бе, айде сега, карай!". Все ми се въртят мисли в главата, претиснявам се... Дори и да се захвана с някаква работа, не мога да спра да мисля за случилото се. Абе, човърка те отвътре. Мозъкът се опитва да преработи случилото се по някакъв начин, един вид re-formatting. При някои хора елиминирането на таквиз неща ставя ясно и просто: Просто явно ги забравят, изтриват ги от паметта си (или може би просто ги поставят в някоя част на мозъка си, която е един вид еднопосочна улица, набутваш, набутваш там, и като се задръсти, затваряш и това е...)
Четейки блога на ludomirce, стигнах до извода, че за мен две неща действат като медитация: карането на кола ми действа страшно релаксиращо. Обожавам го! Сам! С хубава музика, която те отпуска, ти дава спокойствие. Обожавам да карам нанякъде си, без точна цел, с изключена навигационна система. Или ако е с някаква цел, то да вървя заобиколно, да видя колкото се може повече от пейзажа, да възприема колкото се може повече от околността. Да съм една малка част от огромния поток по магистралата. Да се вия с грация между лентите при изпреварване и престрояване. Да виждам, как километрите до определено населено място стават все по--малко. Да се запознавам с имена на селища по табелите, които никога не съм виждал и чувал преди. И да си създавам образи за тези градчета и селца, за техните жители, за живота им. Обожавам да карам нощно време, когато поради слабия трафик отпадат ограниченията за скоростта. Летиш по магистралата. Пред теб е тъмница, зад теб - тъмница. Минаваш покрай селце с няколко къщи, няколко прозорчета светят. Хоп, едно изгасва и пак светва! Кой ли беше това? Дали не е била домакинята, която току що е взела нещо сладко от кухнята, загасила е светлината и се връща при мъжа си край телевизора, но после се сетила, че е забравила и нещо за пиене? Или пък е майката, която току-що е свършила с прочита на приказката и сега гаси светлината на малкия, за да спи, но детето я моли да остави лампата да свети, че го е страх?... Минавам край тях с 160 км/ч и докато мисля за това, вече наближавам поредния изход на магистралата... Бензонистанции, къщи, тъмни магазини... Навсякъде малки истории.
Вторият начин е спортът. Заставам на стартовия блок. Водата под мен е неподвижна, виждам Т-образните плочки пред мен. Навеждам се и се оттласквам с все сила. Бухвам се във водата и усещам как този елемент минава покрай мен с висока скорост. Опитвам се да я запазя с ритмични движения на краката в стил "делфин". Усещам, че вече наближавам повърхността на водата. Протягам едната ръка и загребвам напред мощно, придърпвам после с другата ръка. Вдишвам настрани и издишвам под водата. Мощната въздушна струя ме бие в гърдите. Пак загребвам, четири, пет, шест, седем, осем... другото "Т" се задава, последно загребване, вдишване, следва салто с отблъскване... Плочките под мен бързо изчезват в долната част на полезрението ми. И пак едно, две, три, четири, пет, шест... салто... И отново. И отново. Водата минава покрай мен, чувствам се почти като болид в някоя изпитателна камера за аеродинамика :-) Но за друго не мога да мисля, освен за дължините, които правя. Глупостите от всекидневието явно още стоят на стартовия блок и не смеят да скочат. Така е, като не могат да плуват!
Четейки блога на ludomirce, стигнах до извода, че за мен две неща действат като медитация: карането на кола ми действа страшно релаксиращо. Обожавам го! Сам! С хубава музика, която те отпуска, ти дава спокойствие. Обожавам да карам нанякъде си, без точна цел, с изключена навигационна система. Или ако е с някаква цел, то да вървя заобиколно, да видя колкото се може повече от пейзажа, да възприема колкото се може повече от околността. Да съм една малка част от огромния поток по магистралата. Да се вия с грация между лентите при изпреварване и престрояване. Да виждам, как километрите до определено населено място стават все по--малко. Да се запознавам с имена на селища по табелите, които никога не съм виждал и чувал преди. И да си създавам образи за тези градчета и селца, за техните жители, за живота им. Обожавам да карам нощно време, когато поради слабия трафик отпадат ограниченията за скоростта. Летиш по магистралата. Пред теб е тъмница, зад теб - тъмница. Минаваш покрай селце с няколко къщи, няколко прозорчета светят. Хоп, едно изгасва и пак светва! Кой ли беше това? Дали не е била домакинята, която току що е взела нещо сладко от кухнята, загасила е светлината и се връща при мъжа си край телевизора, но после се сетила, че е забравила и нещо за пиене? Или пък е майката, която току-що е свършила с прочита на приказката и сега гаси светлината на малкия, за да спи, но детето я моли да остави лампата да свети, че го е страх?... Минавам край тях с 160 км/ч и докато мисля за това, вече наближавам поредния изход на магистралата... Бензонистанции, къщи, тъмни магазини... Навсякъде малки истории.
Вторият начин е спортът. Заставам на стартовия блок. Водата под мен е неподвижна, виждам Т-образните плочки пред мен. Навеждам се и се оттласквам с все сила. Бухвам се във водата и усещам как този елемент минава покрай мен с висока скорост. Опитвам се да я запазя с ритмични движения на краката в стил "делфин". Усещам, че вече наближавам повърхността на водата. Протягам едната ръка и загребвам напред мощно, придърпвам после с другата ръка. Вдишвам настрани и издишвам под водата. Мощната въздушна струя ме бие в гърдите. Пак загребвам, четири, пет, шест, седем, осем... другото "Т" се задава, последно загребване, вдишване, следва салто с отблъскване... Плочките под мен бързо изчезват в долната част на полезрението ми. И пак едно, две, три, четири, пет, шест... салто... И отново. И отново. Водата минава покрай мен, чувствам се почти като болид в някоя изпитателна камера за аеродинамика :-) Но за друго не мога да мисля, освен за дължините, които правя. Глупостите от всекидневието явно още стоят на стартовия блок и не смеят да скочат. Така е, като не могат да плуват!
много цветно и красиво си описал всичко!
P.S. Ако си от Враца и си плувец,поздрави на Цифката :))
Усмивки!
цитирайP.S. Ако си от Враца и си плувец,поздрави на Цифката :))
Усмивки!
радвам се че постинга ти е харесал :-)
цитирайлеководолазният!! Пробвал ли си? Голяма емоция е, там не само можеш да фантазираш, всичко около теб е вълшебно :))
цитирайПрекрасно е,да се откъснеш от глупостите на всекидневието!!!
Хубав постинг!!!
Хареса ми!!
:)
цитирайХубав постинг!!!
Хареса ми!!
:)
за съжаление още не :-(
но обмислям след време да пробвам обезателно. Имам роднини, които са вещи във водолазното дело, и са ми разправяли чудеса! Така, че си заслужава определено!
цитирайно обмислям след време да пробвам обезателно. Имам роднини, които са вещи във водолазното дело, и са ми разправяли чудеса! Така, че си заслужава определено!
моя управител казва, че докато отиват колегите ми до някоя задача (с колата) си почиват и да не си правят устата за обедна почивка ...
Шегувам се, разбира се.
цитирайШегувам се, разбира се.
7.
kardamom -
страхотен пост!
15.07.2007 17:44
15.07.2007 17:44
поздравявам те!
много е трудно да махнеш лошите мисли от главата си...
цитираймного е трудно да махнеш лошите мисли от главата си...
поста наистина е хубав.....ноо,ако щете вярвайте,мога да ви дам само един съвет-аз съм адски позитивен и деен човек,с желание за живот и много енергия.Обаче,винаги съм мислила,че не е трудно да се справиш.Дори изпитвах известна доза неприрязън,към хора,дето НЕ СЕ справят с емоцоиите си.Е,случиха ми се едни,от най-ужасните неща,от които най-много съм се страхувала.И пак,знам,че ще оцелея,нямам избор просто:)Обаче си трябва време.Та съвета ми е,ако сте такъв тип човек(какъвто мисля е автора на блога тоже:)),никога не се обвинявайте,ако за малко сдадете багажа.А иначе,за карането,те разбирам-аз на времето циклих пред блоковете с часове,и си мислих,как в някви малки геометрични фигурки,като прозорците,са събрани емоции,съдби,проблеми и тн.....Бъдете щастливи всички МНОГО!!!!
цитирайНаистина много хубав пост!
Аз наскоро открих планинарството, като начин да се откъсна от ежедневието и проблемите! Но ако не се изпотя и задъхам в усилията си да изкача поредното баирче, значи не е било пълноценно... Така, като насоча максимални усилия в различна посока от всекидневните си драми, се зареждам с допълнителна енергия и се подготвям за нови "битки", за нови предизвикателства!
Поздрави!
цитирайАз наскоро открих планинарството, като начин да се откъсна от ежедневието и проблемите! Но ако не се изпотя и задъхам в усилията си да изкача поредното баирче, значи не е било пълноценно... Така, като насоча максимални усилия в различна посока от всекидневните си драми, се зареждам с допълнителна енергия и се подготвям за нови "битки", за нови предизвикателства!
Поздрави!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 336