Постинг
21.07.2007 04:06 -
The good old лист хартия и литературните глезотии
Автор: moriseiki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 959 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2007 04:11
Прочетен: 959 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 21.07.2007 04:11
Ами няма го вече! Листът хартия. Парчето от края на вестника, на което набързо написваме продиктувания ни телефонен номер. Или пък някоя непотребна брошура, на която преписваме часовете на тръгване на автобусите от таблото... Всичко е вече история.
Често ми се случва да пиша нещо директно на PC-то, въпреки, че около мен се въргалят блокове и тетрадки и разни химикалки и флумастери (повечето от които може би изветрели заради гореспоменатите еволюции). Вече не записвам на листче нещата, които ще поръчваме за обяд на работа. Както и ToDo списъкът: той също е вече в електронна форма, някой път и на 6ljokavica. Преди два дни се самозаварих на работното си място, как правех някакви пресмятания на повърхности на окръжности, използвайки Фотошоп и драскайки формулки и уравнения на дигитален A4-лист хартия с графичния таблет.
Почеркът ми е доста зле. Не съм писал на ръка дълги неща от доста време. Последното голямо писане падна на пред-дипломния ми изпит по история на изкуството преди около две-три години. Май написах към 7-8 листа. На ръка! Не знам как после професорът ги е чел моите йероглифи. Абе машината Енигма е направо евтинджоз в сравнение с моето криптиране. На матурите също падб голямо писане (и драскане). На класните по немски съм изписвал по 10 листа, и до ден днешен не знам откъде извадих толкоз мъдрост. Първите два листа се четяха безупречно, след това 3-4 бяха писани в леко нервен и прибързан стил, а остатъка се състоеше по-скоро от начални букви, последвани от прави линии, тук-таме някой предлог, запетайка (и до ден днешен не се научих къде се слагат в тоя език, но не ми пука вече), пък и че нов ред! Тези мои шифри явно не притесняваха моята Фрау учителка, която всъщност пишеше по същия начин като мене (Взаимно се питахме какво означава тая и оная дума). Беше учителка по немски, родом от Австрия (говори немски с типичния сладък австрийски акцент), и живяла последните години в Италия (добавя типичното италианско е-е-е към всяко второ изречение). Горката пишеше грозно, но пък беше готин учител, обичаше да се дискутира много в часа й, караше да четем странна литература. И като я попитаме, защо трябва да се занимаваме с всичката тая тематика, тя отговаряше с австрийско-италиански акцент "Mir san halt literarisch verwehnt!" *
_______________________________________________
* австрийски немски - "Ами литературно разглезени сме!"
Често ми се случва да пиша нещо директно на PC-то, въпреки, че около мен се въргалят блокове и тетрадки и разни химикалки и флумастери (повечето от които може би изветрели заради гореспоменатите еволюции). Вече не записвам на листче нещата, които ще поръчваме за обяд на работа. Както и ToDo списъкът: той също е вече в електронна форма, някой път и на 6ljokavica. Преди два дни се самозаварих на работното си място, как правех някакви пресмятания на повърхности на окръжности, използвайки Фотошоп и драскайки формулки и уравнения на дигитален A4-лист хартия с графичния таблет.
Почеркът ми е доста зле. Не съм писал на ръка дълги неща от доста време. Последното голямо писане падна на пред-дипломния ми изпит по история на изкуството преди около две-три години. Май написах към 7-8 листа. На ръка! Не знам как после професорът ги е чел моите йероглифи. Абе машината Енигма е направо евтинджоз в сравнение с моето криптиране. На матурите също падб голямо писане (и драскане). На класните по немски съм изписвал по 10 листа, и до ден днешен не знам откъде извадих толкоз мъдрост. Първите два листа се четяха безупречно, след това 3-4 бяха писани в леко нервен и прибързан стил, а остатъка се състоеше по-скоро от начални букви, последвани от прави линии, тук-таме някой предлог, запетайка (и до ден днешен не се научих къде се слагат в тоя език, но не ми пука вече), пък и че нов ред! Тези мои шифри явно не притесняваха моята Фрау учителка, която всъщност пишеше по същия начин като мене (Взаимно се питахме какво означава тая и оная дума). Беше учителка по немски, родом от Австрия (говори немски с типичния сладък австрийски акцент), и живяла последните години в Италия (добавя типичното италианско е-е-е към всяко второ изречение). Горката пишеше грозно, но пък беше готин учител, обичаше да се дискутира много в часа й, караше да четем странна литература. И като я попитаме, защо трябва да се занимаваме с всичката тая тематика, тя отговаряше с австрийско-италиански акцент "Mir san halt literarisch verwehnt!" *
_______________________________________________
* австрийски немски - "Ами литературно разглезени сме!"
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 336
